1.
Водород – 62 2, 20
2.
Кислород – 24 3 – 19
3.
Въглерод – 12 1, 21
4.
Азот – 1.1 11
5.
Калций – 0.22 1 – 21
6.
Фосфор – 0.22
10, 11, 12
7.
Сяра – 0.038 17 – 21
8.
Натрий – 0.037 21
9.
Калий – 0.033 5 – 16
10.
Хлор – 0.024 20
11.
Магнезий – 0.0070 7 – 19
12.
Силиций – 0.0058 1 – 6, 20 – 21
13.
Флуор – 0.0012 14 – 19
14.
Желязо – 0.00067 1 – 21
15.
Цинк – 0.00031 20, 21
16.
Рубидий – 0.000033 14, 15
17.
Стронций – 0.000033 16, 17
18.
Бром – 0.000030 12,
13
19.
Алуминий – 0.000015 16 – 21
20.
Мед – 0.0000104 8
21.
Олово – 0.0000045 21
22.
Кадмий – 0.0000045 1 - 21
23.
Бор – 0.0000030 21
24.
Никел – 0.0000015 16, 17
25.
Литий – 0.0000015 7 - 21
26.
Барий – 0.0000012 14 - 19
27.
Йод – 0.00000075 20, 21
28.
Калай – 0.00000060 14 – 21
29.
Кобалт – 0.00000030 1 – 21
30.
Цирконий – 0.00000030 21
31.
Злато – 0.00000030 1 - 21
32.
Цезий – 0.00000010 21
33.
Хром – 0.000000089 14 - 21
34.
Арсен – 0.000000089 18
35.
Живак – 0.000000089 14, 16, 18
36.
Селен – 0.000000045 15, 17, 19
37.
Молибден – 0.000000045 11 - 13
38.
Берилий – 0.000000045 1 - 8
39.
Ванадий – 0.000000012 14 - 21
40.
Уран – 0.0000000030 18, 19
41.
Радий – 0.00000000000000001 14 – 21
42.
Церий 21
43.
Титан 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14,
16, 18, 20
44.
Германий 1, 3, 5, 7,
9, 11, 13, 15, 17, 19, 21
45.
Антимон 19 – 21
46.
Сребро 1 – 21
47.
Ниобий 20, 21
48.
Лантан 20, 21
49.
Телур 18 – 21
50.
Галий 19 – 21
51.
Итрий 14 – 21
52.
Бисмут 21
53.
Талий 14 – 21
54.
Индий 21
55.
Скандий 21
56.
Тантал 14 – 19
57.
Торий 14, 16, 18, 20
58.
Самарий 21
59.
Волфрам 16 – 19
60.
Фермий 15, 17, 19, 21
61.
119 20, 21
62.
131
Когато за първи път приех
тази фраза си мислех, че тя е символична. Постепенното натрупване на нови
знания ме отведе до нови възприятия, които искам да ви споделя.
Изучаването на
скъпоценните и полускъпоценни камъни ме изненада с невероятните аналогии
свързващи света на минералите и всичко, което изучаваме в АвридА. Съветът на
ФАВ ме провокира да се запозная с обработката на кристалите и най-вече на
Диаманта. Eто малко фактология:
Скъпоценните камъни в природата се намират като
добре оформени кристали с красиви багри, цветове и красота. Цветните камъни са
се обработвали още в ІV в. пр. Христа. В гробници са намерени украшения от
яспис, тюркоаз, лазурит и други. През ІІІ в. пр. Христа в древен Египет са се изработвали
печати. Съвременната история има доста ограничени представи за начините на Обработването
им и за това е по-добре да не ги коментираме.... Общото в технологиите през
вековете е изполването на държач, който се завъртвал на определен градус и така
се оформяли стените на камъка. При непрекъснато въртене на държача се получава
заоблена форма «кабошон». Обработката на скъпоценни камъни се състои от последователни операции. Първо се прави предварителен оглед, след това (2) се разчертават, (3) разрязва се водещата стена, (4) прави се предварителна обработка, (5) след това се остенява Долната страна - Павилиона, (6) после се остенява или закръгля Горната, лицева част – Коронката, (7) и накрая оформените вече фасети се шлифоват и полират.
1. При огледа се преценява вариант за разкрояване или обработка, оглежда се за дефекти и се отчита неравномерното оцветяване, преценя се възможната форма на фасетирането.
2. При разчертаването се прави така че участъка с най-наситен цвят да бъде в долната част на камъка. Линиите на разреза се очертават, като се преценява как да се премахнат дефектите.
3. След това камъкът се разрязва на няколко части, при диамантите то се извършва по определени плоскости, които са разположени успоредно на стените на куба или додекаедъра, вписан в октаедър.
4. При остеняването се използват дискове в които има диаманти или циркони с определена дължина. Скъпоценният камък се закрепва в държача, който може да бъде фиксиран под определен ъгъл към шлифовъчния диск и последователно се оформят набелязаните стени, използва се скорост на въртене зависеща от твърдостта на камъка. Първо се остенява долната част на камъка, а след това и горната.
7. Шлифоването и полирането се извършва на машини с финозърнести абразиви и специални пасти. Така се отстраняват драскотините и се придава блясък на камъка.
8. Гравирането се прави с високо скоростни борчета или ултразвуков генератор. А след напредването на технологиите има фирми които използват компютърни устройства, които правят най-сполучливи варианти на обработка.
Фасетирането оправя някои дефекти на камъка, разкрива оптичните му свойства и оправя дефекти на микропукнатините. При скъпоценните камъни като диаматните е необходимо голямо внимание при обработка, защото те имат характерни израстъци. За да се открият невидими пукнатини, след нарязването им се нагряват внимателно, а после се изстудяват. Некачествените се напукват или се отчупват по плоскости.
Фасетираният камък се състои от горна част – коронка; долна част – павилион. Плоската част на коронката се нарича таблица или площадка, а линията, която отделя павилиона от коронката – рундист. Фасетите на павилиона се събират в една точка – шип. Преди на мястото на шипа е правена малка площадка – калета, но сега това не се практикува.
Брилянтното фасетиране с течение на вековете се е развивало и усложнявало. Първоначално е започнало с така наречената „Примитивно шлифоване” – октаедър, за да се стигне до съвременните сложни варианти.
Брилянтното фасетиране като „роза” са имали плоска основа, а горната част 12, 24 или32 фасети, събиращи се в горния център. Диамантите с 12 фасети се наричат “Рози на Д’Анвер”, а тези с по-голям брой фасети “Короновани рози”.
Големината и броят на фасетите имат значение за
цветовата игра на камъка. Едрите камъни се шлифоват с голям брой фасети, а
малките с по-малък брой. Диаманти с маса по-малка от 0,03 карата се шлифоват с
17 фасети, с 0,05 карата с 33 фасети, а по-големите с 57 фасети.
Освен броят на фасетите, съществено значение има
взаимното им разположение, пропорциите – съотношението на отделните части едни
спрямо други и към рундиста. Тези пропорции са толкова важни за максималното
искрене, че отклоненията от тях се разглеждат като дефекти и намаляват цената
на камъка.
Това
в най-съкратена форма е запознаването с процеса и критериите за обработка на
диамантите. Като си припомним и факта, че Диамантите са чист въглерод – С, а въглеродът
е третия по количество елемент в строежа на човешкото тяло, думите
„Шлифовайте
Себе си като Диаманти...”
звучат не като Символика,
а като Директна Аналогия!
(използвани са схеми и материал от книгата „Скъпоценните камъни, познати и непознати” на Всеволод Курчатов).
Няма коментари:
Публикуване на коментар